Лятно пътуване до Лас Теренас и много емоции

  Полуостров Самана е много красив целогодишно. Най - посещаван е между декември и април, когато идват гърбатите китове в залива, но чарът и необяснимият дух на това място водят много посетители през всички сезони. Лас Теренас е  и наше любимо място. Това лято, заедно с наши близки,  го посетихме за пореден път.

    По време на второто си пътешествие до Испаньола, Христофор Колумб стъпва на полуострова за пръв път и го описва като изключително красиво девствено място. Повече от пет века Самана продължава да очарова посетителите си с неповторимите си пейзажи. Безкрайните пясъчни плажове, изумрудените води на океана, към които се спускат кокосови палми, кристално чистите реки и водопади, чудните палмови хълмове в джунглата, крясъкът на папагалите и шепота на морския бриз...Всичко това е Самана - едно истинско карибско кътче със специална атмосфера, предразполагаща към незабравимо преживяване и нови приключения...

Към Лас Теренас

След кратка спирка в Санто Доминго се насочихме по магистралата към Самана. На два часа път от столицата се намира Лас Теренас - нашата цел. Повишените пътни такси не успяха да развалят настроението.


Още със стъпването на полуострова започнаха да се редят гледка след гледка и се налагаше да спираме за снимки.

Поглед от пътя

 Лас Теренас ни посрещна с моторчетата, звуците на бачата и меренге отвсякъде и френския дух на заселниците там.

  Плажът на Лас Теренас

 След като се настанихме, първата ни работа беше да се окъпем в океана. След дългото пътуване и горещия ден, насладата беше пълна! 

Имахме даже сили да си поиграем със слънцето на залез и се получиха много весели снимки.  

Следващата сутрин тръгнахме да покоряваме Ел Лимон. Смятахме, че сме отработили маршрута за трите пъти, в които сме го качвали, но ... Минахме по различна пътека този път. Мъъъничко по-дълга...

 Кафе

Какао

Затова пък видяхме втори водопад, малко по-малък. Избрахме да стигнем пеша, не на кон, както е обичайно, за да се насладим на гледките и на флората на полуострова. 

Руми и higuero /плод, от който се правят маракаси, съдове и много други вещи/

 Покрай нас се нижеха кафе, какао, папая, ананас и всякакви познати и непознати растения. Една част от компанията изостана и се задоволи с по-кратка разходка, но другата част покори Ел Лимон и направи подобаваща фотосесия.


                                                                                                                                                                

 Най-малкият герой

 Пъргавата ни водачка Мария беше така добра да ни покаже всичко и да ни даде интересна информация за много от растенията, които видяхме по пътя си.

 Имаше и забавни моменти

 Гледка

Сериозните от групата

 Не беше лесно, но си струваше!

  И накрая - Ел Лимон, в цялата си прелест!

     

 

 След като целта беше покорена ни чакаше вкусен обяд и студена бира. Президенте, разбира се...

Вкусно!

След емоциите и горещината хладните води на океана бяха перфектният завършек на деня.

 Ех, живот...

Особено щастлив, разбира се, беше най-малкият от групата.

 И един чудесен залез от Лас Теренас...

Лас Теренас на залез

  Следващият ден беше определен за почивка и плажуване. Мястото беше Плая Морон.

Поредното райско място в Доминикана, на което бяхме само ние ...

 Плая Морон

И отново Плая Морон

  С това нашето пътешествие до полуострова завърши. Приятно уморени и доволни, богати с гледки и емоции, тръгваме от това чудно място. Довиждане, Самана,! Пак ще дойдем!

За повече снимки ТУК

Празници, делници и първа пролет в Доминикана :-)

     Последните месеци бяха изпъстрени с много празници, срещи с нови интересни хора и нови приятелства.
Невероятно, но факт - и доминиканците празнуват първа пролет след зимните месеци.

Моето меченце

В детската градина на детето имахме Пролетен рецитал - истински празник с  официална програма, костюми и мюзикъл за идването на пролетта. Вълнуващо преживяване и първа публична изява на нашия дребосък.

Работният процес

Празнувахме и католическия и православния Великден, и  както винаги боядисвахме яйца и правихме козунаци с безценната помощ на Максим. Козунаците няма да показвам... :-) Важното е, че имаше.

Едно от запомнящите се събития тази година беше гостуването на Андреа Бочели в Алтос де Чавон, Каса де Кампо. 

 Една магична нощ с вълшебен глас, на прекрасно място  и в приятна компания!

Трите грации :-)

  Най-хубавото нещо през изминалите месеци ще си останат чудесните хора, с които се запознахме и приятелствата, които завързахме. Радваме се, че в този момент от живота си имаме възможността да се срещаме с много и много интересни хора, някои от тях вече наши близки приятели.

Краси - най-добър голфър сред покер играчите и най-добър покер играч сред голфърите

 С някои играхме голф, покорихме Ел Лимон, Самана, къпахме се в минерални извори, изпихме мноооого коктейли и изядохме много доминикански пържоли :-)

Една младежка компания, която определено ни липсва

С други ходихме на плаж, пихме бира и ром, катерихме планини, яздихме коне /нали, Билянка? ;-) / и се пускахме по въжета.

Плая Хуанийо с Биляна

                     

                        Имахме невероятна вечер с градинско барбекю в супер компания :-)

Е, готини сте, дума няма!

С някои от вас се видяхме за втори път в разширен състав, надявам се, не за последен. Хей, пак ви чакаме! Ако не дойдете вие, ще дойдем ние! :-)

Капитана и Веси

Две русалки

Ехее, супер спомени и сърдечни поздрави - Докторе, Жорка, Свилене, Мони и Муси и цялата компания, която липсва на снимката/на Чарли специални ;-)/ !

След като активният сезон за сънародници в Доминикана спадна, остава ние да се насладим на спокойната и топла морска вода / необичайни за май 28 градуса/, да полежим по плажовете, да чакаме следващите си гости и да подготвяме нови и нови изненади в Доминикана :-)



                           

Едно незабравимо пътешествие

Използвахме гостуването на наши близки приятели от България, за да осъществим едно отдавна планувано пътешествие в югозападната част на страната по маршрута Санто Доминго - Бараона - Национален парк Харагуа - Лагуна Овиедо - Езеро Енрикийо.

Максим на Плаца Колумб

Независимо, че живеем от няколко години в Доминикана и сме пътешествали многократно из страната, все още не можем да спрем да се удивляваме на богатата природа на острова и всеки път откриваме все нови и нови магнетични кътчета.  Така се случи и при последното ни пътуване - натрупахме нови впечатления и научихме какви тайни пази природата на Доминикана.
 Пътуването ни започна от Баваро. Рано сутринта тръгнахме към столицата. Бързо и комфортно, след два часа път по нова магистрала, стигнахме Санто Доминго. След кратка разходка, пазар на сувенири и бързо кафе се отправихме на запад. По пътя лека полека картината започна да се променя.

Типична картина по пътя

Гъстата тропическа растителност започна да се редува с камениста почва и огромни кактуси. Разнообразният релеф и растителност създават невероятно красиви пейзажи. Като на вълшебен калейдоскоп пред очите ти се редуват бананови плантации, различни видове кактуси и безкрайни цъфтящи поля. Няколко пъти спирахме колата, за да се убедим, че действително сме видели огромни игуани по пътя. Центърът на този регион е и нашата цел за деня - Бараона. Далече от цивилизацията Бараона е малко очарователно крайбрежно градче, идеално място за любителите на еко туризма. В града е развита минната и захарната промишленост. Тук се намира и единствената мина в света за добив на камъка Ларимар.

Терасата на вилата

Много приятна беше изненадата ни когато се настанихме в крайбрежното хотелче, изрбано по интернет. Вълшебно място, гостоприемни хора, вкусна храна, неповторим залез и пълнолуние...

Поглед към вилите откъм морето

 Рано сутринта се отправихме по съставената вечерта програма. Първа цел - лагуна Овиедо. Пътят Бараона-Педерналес /пограничен град с Хаити/ е толкова живописен, че красотата и цветовете на морето трудно могат да се предадат без снимки. Преминава се през малки селца, в които хората основно играят домино и се къпят в многото реки, образуващи естествени водопади край пътя.

Розово фламинго

Полет

Лагуна Овиедо е солено езеро, едно от най-красивите места на Национален парк Харагуа. Три пъти по-солена от морето, водата в езерото е с бледо изумруден оттенък,  който идва от варовикови частици, донесени от течението.  Лагуната е формирана от повече от 24 малки островчета, дом на повече от 130 вида птици - чапли, патици, пеликани, фрегати, както и грациозното розово фламинго. Редките игуани носорог, достигащи повече от 9 килограма също са сред обитателите на лагуната. С лодка се разходихме из мангровите гори  и станахме свидетели на неповторими гледки.

Пристанът на Bahia de Las Aguilas

 След лагуната пътят ни продължаваше в посока един от най-красивите плажове на земята - Заливът на орлите /Bahia de Las Aquilas/. Пътят из парка Харагуа /под егидата на ЮНЕСКО от 1983 г/  се виеше между отвесни скали и кактуси, преминахме през чудната червена пустиня Juancho- Cabo Rojo, спряхме на малък пуст плаж, осеян с огромни черупки от рапани и накрая достигнахме малък пристан, откъдето трябваше да ни вземе лодка и да ни закара до така красивия плаж.

След обичайното пазаране за цената се натоварихме на лодката и тръгнахме. Само след миг онемяхме - девствената природа на Карибите в цялото си великолепие се ширна пред нас! Снежнобял пясък, кристални сини води и пеликани в полет...Забравихме за фотоапаратите и се насладихме на следващите няколко часа плаж...Вечерта във вилата с чаша коктейл в ръка и съзерцавайки луната завършихме този емоционален ден.

Сутринта, след богатата закуска, се отправихме към следващите приключения. На дневен ред беше едно от най-удивителните природни феномени на планетата, свързани с магнитното поле на Земята - Polo Magnetico. Сред хребетите над Бараона има един ограничен участък от пътя, където се случва

По пътя към плажа

нещо, което не се поддава на здравата логика.  Ако на това омагьосано място на пътя оставиш колата си на неутрална скорост и я бутнеш с пръст, тя тръгва сама да изкачва върха, против на всички физични закони. Научно обяснение за този феномен не съществува. Дали е заради странностите на магнитното поле или е оптична измама не е известно. Местните вярват, че мястото е магическо и твърдят, че нощем там гърми и свети, но ние не проверихме...

Плажът

Последната цел на нашето пътуване беше

Ние

соленото езеро Енрикийо - едно от малкото солени езера в света, естествено обиталище на крокодили. Езерото е 44 метра под морското равнище, 35 км дълго и 10 км широко, а пейзажът покрай него по нищо не прилича на Доминикана. За съжаление денят беше горещ и не можахме да видим крокодили /трябвало рано сутрин/, но разходката с лодка из потънали дървета, игуаните, препичащи се покрай брега и птиците, които се вдигаха на ята пред нас ни караха да се чувстваме сякаш сме в във филм.

Езерото Енрикийо

 Крокодилите, костенурките, които се излюпват от април до август, лагуната Кабрал, кафеените планации и още куп атракции, които не успяхме да видим са причината скоро отново да поемем в тази посока.

Още снимки ТУК

И тази година дойдоха китовете!

   Една от най-интересните екскурзии в Доминиканската република е посещението на залива на полуостров Самана - светилището на гърбатите китове.

Лас Теренас

Полуостров Самана е вълшебно място целогодишно. Намира се в северозападната част на страната. Докъдето поглед стига са се ширнали  палмови гори и възвишения, сред които има кафеени плантации, ананасови градини, прекрасния водопад Ел Лимон с височината си от 55 метра, а плажовете на Лас Теренас и Лас Галерас са едни от най-красивите на острова.

Залива на Самана

Полуостровът става особено интересен в периода между декември и април, когато  идват китовете от Северния Атлантик, за да се чифтосат и родят малките си.

По пътя за Ел Лимон

 Невевроятен шанс имат живущите и туристите в Доминикана да посетят едно от най-добрите места за наблюдение на китове в света. Всяка година над 3000 кита мигрират от полярните региони на Северния Атлантик / Исландия, Гренладия, Канада/, за да достигнат до топлите води на този залив и да родят малките си.

 
 Наблюдаването на китове може да бъде едно незабравимо преживяване за всеки, свързан с природата и любител на силните усещения.
 Да станеш свидетел на шоу, в което четиридесет-тонен мъжки скача от водата и пада напред, за да впечатли любимата си, да чуеш монотонната песен на женската, която вика мъжкия до 30 километра разстояние или да наблюдаваш веселата игра на майката и детето й - незабравимо!
 След раждането на малките започва подготовката за връщането на север.

До средата на април отпътуват всички китове, а официално сезонът за наблюдение свършва на 15 ти март.
Правителството на Доминиканската република прилага строги мерки за защита на китовете, безопасността и опазването на тези прекрасни животни. 
Екскурзиите, които се организират от Пунта Кана са с автомобил до града Мичес /на 100 км от Пунта Кана/ и с катамаран до залива или самолетна екскурзия, съчетаваща всичко, което може да се види на полуострова - водопада Ел Лимон на коне, наблюдение на китовете, спирка на известния остров Кайо Левантадо или Бакарди айлънд,  вкусен обяд с местна кухня.

 

Транспорт до залива