Използвахме гостуването на наши близки приятели от България, за да осъществим едно отдавна планувано пътешествие в югозападната част на страната по маршрута Санто Доминго - Бараона - Национален парк Харагуа - Лагуна Овиедо - Езеро Енрикийо.
 |
| Максим на Плаца Колумб |
Независимо, че живеем от няколко години в Доминикана и сме пътешествали многократно из страната, все още не можем да спрем да се удивляваме на богатата природа на острова и всеки път откриваме все нови и нови магнетични кътчета. Така се случи и при последното ни пътуване - натрупахме нови впечатления и научихме какви тайни пази природата на Доминикана.
Пътуването ни започна от Баваро. Рано сутринта тръгнахме към столицата. Бързо и комфортно, след два часа път по нова магистрала, стигнахме Санто Доминго. След кратка разходка, пазар на сувенири и бързо кафе се отправихме на запад. По пътя лека полека картината започна да се променя.
 |
| Типична картина по пътя |
Гъстата тропическа растителност започна да се редува с камениста почва и огромни кактуси. Разнообразният релеф и растителност създават невероятно красиви пейзажи. Като на вълшебен калейдоскоп пред очите ти се редуват бананови плантации, различни видове кактуси и безкрайни цъфтящи поля. Няколко пъти спирахме колата, за да се убедим, че действително сме видели огромни игуани по пътя. Центърът на този регион е и нашата цел за деня - Бараона. Далече от цивилизацията Бараона е малко очарователно крайбрежно градче, идеално място за любителите на еко туризма. В града е развита минната и захарната промишленост. Тук се намира и единствената мина в света за добив на камъка Ларимар.
 |
| Терасата на вилата |
Много приятна беше изненадата ни когато се настанихме в крайбрежното хотелче, изрбано по интернет. Вълшебно място, гостоприемни хора, вкусна храна, неповторим залез и пълнолуние...
 |
| Поглед към вилите откъм морето |
Рано сутринта се отправихме по съставената вечерта програма. Първа цел - лагуна Овиедо. Пътят Бараона-Педерналес /пограничен град с Хаити/ е толкова живописен, че красотата и цветовете на морето трудно могат да се предадат без снимки. Преминава се през малки селца, в които хората основно играят домино и се къпят в многото реки, образуващи естествени водопади край пътя.
 |
| Розово фламинго |
 |
| Полет |
Лагуна Овиедо е солено езеро, едно от най-красивите места на Национален парк Харагуа. Три пъти по-солена от морето, водата в езерото е с бледо изумруден оттенък, който идва от варовикови частици, донесени от течението. Лагуната е формирана от повече от 24 малки островчета, дом на повече от 130 вида птици - чапли, патици, пеликани, фрегати, както и грациозното розово фламинго. Редките игуани носорог, достигащи повече от 9 килограма също са сред обитателите на лагуната. С лодка се разходихме из мангровите гори и станахме свидетели на неповторими гледки.
 |
| Пристанът на Bahia de Las Aguilas |
След лагуната пътят ни продължаваше в посока един от най-красивите плажове на земята - Заливът на орлите /Bahia de Las Aquilas/. Пътят из парка Харагуа /под егидата на ЮНЕСКО от 1983 г/ се виеше между отвесни скали и кактуси, преминахме през чудната червена пустиня Juancho- Cabo Rojo, спряхме на малък пуст плаж, осеян с огромни черупки от рапани и накрая достигнахме малък пристан, откъдето трябваше да ни вземе лодка и да ни закара до така красивия плаж.
След обичайното пазаране за цената се натоварихме на лодката и тръгнахме. Само след миг онемяхме - девствената природа на Карибите в цялото си великолепие се ширна пред нас! Снежнобял пясък, кристални сини води и пеликани в полет...Забравихме за фотоапаратите и се насладихме на следващите няколко часа плаж...Вечерта във вилата с чаша коктейл в ръка и съзерцавайки луната завършихме този емоционален ден.
Сутринта, след богатата закуска, се отправихме към следващите приключения. На дневен ред беше едно от най-удивителните природни феномени на планетата, свързани с магнитното поле на Земята - Polo Magnetico. Сред хребетите над Бараона има един ограничен участък от пътя, където се случва
 |
| По пътя към плажа |
нещо, което не се поддава на здравата логика. Ако на това омагьосано място на пътя оставиш колата си на неутрална скорост и я бутнеш с пръст, тя тръгва сама да изкачва върха, против на всички физични закони. Научно обяснение за този феномен не съществува. Дали е заради странностите на магнитното поле или е оптична измама не е известно. Местните вярват, че мястото е магическо и твърдят, че нощем там гърми и свети, но ние не проверихме...
 |
| Плажът |
Последната цел на нашето пътуване беше
 |
| Ние |
соленото езеро Енрикийо - едно от малкото солени езера в света, естествено обиталище на крокодили. Езерото е 44 метра под морското равнище, 35 км дълго и 10 км широко, а пейзажът покрай него по нищо не прилича на Доминикана. За съжаление денят беше горещ и не можахме да видим крокодили /трябвало рано сутрин/, но разходката с лодка из потънали дървета, игуаните, препичащи се покрай брега и птиците, които се вдигаха на ята пред нас ни караха да се чувстваме сякаш сме в във филм.
 |
| Езерото Енрикийо |
Крокодилите, костенурките, които се излюпват от април до август, лагуната Кабрал, кафеените планации и още куп атракции, които не успяхме да видим са причината скоро отново да поемем в тази посока.
Още снимки
ТУК
