>

неделя, 22 май 2016 г.

След три години отново на север

    Мина активният туристически сезон в Доминикана. Беше приятно натоварен. Тази година отново се срещнах с прекрасни и с още по-прекрасни хора. С повечето вече сме приятели. Сега остава малко лично време или време, в което да довършим отдавна започнати задачи.
 След три години в Пунта Кана миналата седмица се насочихме отново на север. Любимият север - там където оставих преди време сърцето си...

След като напускаме по-сухите източни земи на острова, се отправяме към северния бряг, пресичайки националния парк Лос Хаитисес. Отново зелено. Отново очите са пълни с цветове.
                                                                                                                                                                                                                                                                                               
Лос Хаитисес
Пътят се вие през планината и караме бавно, за да се насладим още веднъж на гледките. Малко след излизане от парка започват да се редуват безкрайните оризови полета и пасторални картинки.

Оризища
Преминаваме възможно най-бързо през града Нагуа - неособено приятно място с много хора и ужасен трафик, основно от моторетки. Лудницата е по-голяма от обикновено и у нас се прокрадва леко притеснение.
След излизане от града живописният  път сред палмите и край Атлантика ни карат да забравим притесненията си.

Скоро, обаче, става ясно защо лудницата е по-голяма. И разбираме, че да тръгнем на път в първия ден след избори за президент, кметове и депутати, не е било съвсем разумна идея...

Цивилизованото поведение е нещо не много познато по тия ширини и начините на протестиране също. 

 На билборда се вижда "новият" стар президент Данило Медина.


А това са протестиращи, недоволни от избора на кмет в града им. Един влачи снимката, а другите удрят с импровизирани метли. На мотори...Под двама, трима, четирима...

Все пак се добираме до нашата цел безпроблемно, което си е истински късмет.

Сосуа


Ето го и него - любимият Атлантик!
Красив и величествен...


 След настаняването  бързаме да отидем на едно наше любимо място на залез слънце.

Сядаме на нашето място и чакаме залеза.
Плая Алисия, Сосуа. Гледките са гарантирани всеки ден. И сме точно навреме.
Изкушавам се да сложа няколко поредни снимки от тази красота. Любимо място, какво да се прави... Качеството на снимките ми не струва, но се надявам да съм пресъздала красотата на това, което съм видяла и почувствала.



 Денят завършва подобаващо с коктейл на залез слънце...


 Следващият ден е отреден за почивка и мили спомени. След като доставяме удоволствие на детето, идва ред на другото любимо място - Кабарете. Място, което ни носи много спомени от първите години на детето ни, от авантюрата с ресторанта, от тинейджърските години на големия син, пълни с приятни и нетолкова приятни емоции, от приятелства и гости...

И ето го Кабарете, такова каквото сме го оставили преди три години. Все така хубаво и някак наше.


Дори охраната на комплекса, в който живяхме каза съвсем естествено "Здравей, Ивелина. Максимо много е пораснал". И се зареждат градинари, работници, служители  /все същите като тогава/ да ни поздравяват и да се радват на Максим. Не са ни забравили. Много мило...

Кайт бийч с неуморните сърфисти, гонещи вятъра


Много са местата, които искаме да погледнем отново  -плая Сосуа с кристалната вода и златния пясък, Ла Мулата- там откъдето почна Доминикана за нас, Натура Кабана, Кабарете бийч и задължителното мохито в Mojito bar Cabarete...
Натура Кабана, вълшебно място


Времето ни е не е много. Оставаме и за следващия път. Тръгваме оттук малко тъжни. И си обещаваме някога отново да се върнем. Завинаги...