Доминикана - място, от което не можеш да си тръгнеш

  Много път съм разказвала на хора, посетили Доминиканската република, че това място има някаква притегателна сила, която не ти позволява да си тръгнеш завинаги. За пореден път се убедих, че това е наистина така.
От разстояние и след много години навън, бяхме идеализирали родната страна и предвид тръгването на малкия син в първи клас взехме дружно решението да се приберем в България. Поредната авантюристична крачка на уж не авантюристичните ни персони...
Е, прибрахме се. Малкият тръгна на училище. Разбира се, това бе съпроводено с милион бюрократични проблеми, сменяване на личен адрес, записване за месец - два в предучилищна група и т.н. . Първият сблъсък с действителността на моя "доминиканец" дойде именно в предучилищната група, когато се оказа, че не знае какво са топола и липа, камо ли да им нарисува листата. Опитах да обясня, че това не е критерий за развитието на детето и изразих предположение, че другите деца вероятно не могат да нарисуват авокадо и манго, а той може... В крайна сметка тръгна в първи клас, като предвидливо обиколихме парковете и научихме местните дървесни видове, че да няма засечки пак.  Дотук добре. Обаче дойде есента и листата на дърветата опадаха и нашият човек се втрещи. Защо, казва, тук е сиво и кафяво? "Къде е зеленото, защо денем става тъмно? Искам слънце!" Трудно е да обясниш на едно седемгодишно дете защо го откъсваш от средата, с която е свикнал и го мяташ в съвсем различен за него свят.  Често се виня за това, което причиняваме на сина си с тези промени, но с приятели тук сме говорили много пъти, че може би един ден ще му бъде полезно...
Несгодите и притесненията на детето бяха ясни - заченат, роден и израсъл в Доминикана, ами ние?! За нас не беше по-лека адаптацията. Дали бяхме засегнати от "синдрома на вечния чужденец", при който никъде не се чувстваш на мястото си - нито в държавата, в която живееш, нито в родната ти страна?! Или пък ни липсваше слънцето, цветовете, морето?! Или бяхме свикнали на лежерния ритъм на живот и "маняната" се беше превърнала част от нас?! Каквото и да е, стана ясно, че сме се пообъркали и нямахме търпение да се върнем в Доминикана.

Първа аз намерих хубава работа, която ми позволява да правя това, което харесвам, след това и останалата част от фамилията се завърна тук, където е винаги цветно и топло. Винаги, когато слизам от самолета в Пунта Кана и ме блъска топлия влажен въздух в лицето  ме обзема особеното чувство, че съм си вкъщи и си казвам "Прибрах се!" Странно е... Големият ми син, който от години живее в Шотландия е споделял за същото чувство. В никакъв случай не е било само хубаво тук през годините, нито лесно, нито пък сме хора, забравили родната си страна и идеализиращи чуждата. Напротив! Носим в сърцата си България и всеки ден се вълнуваме какво се случва там. Както и съвсем реалистично оценяваме недостатъците на страната, в която живеем в момента. И въпреки това има някаква сила, която не ти позволява да си тръгнеш завинаги и те връща отново тук - където е винаги зелено, свежо, топло, звучи бачата и меренге и хората са усмихнати и безгрижни...

Най-хубавата част от историята е, че детето се научи да чете и пише на български и отново е тук, където се чувства у дома. Докога? Кой знае?!

След три години отново на север

    Мина активният туристически сезон в Доминикана. Беше приятно натоварен. Тази година отново се срещнах с прекрасни и с още по-прекрасни хора. С повечето вече сме приятели. Сега остава малко лично време или време, в което да довършим отдавна започнати задачи.
 След три години в Пунта Кана миналата седмица се насочихме отново на север. Любимият север - там където оставих преди време сърцето си...

След като напускаме по-сухите източни земи на острова, се отправяме към северния бряг, пресичайки националния парк Лос Хаитисес. Отново зелено. Отново очите са пълни с цветове.
                                                                                                                                                                                                                                                                                               

Лос Хаитисес

Пътят се вие през планината и караме бавно, за да се насладим още веднъж на гледките. Малко след излизане от парка започват да се редуват безкрайните оризови полета и пасторални картинки.

Оризища

Преминаваме възможно най-бързо през града Нагуа - неособено приятно място с много хора и ужасен трафик, основно от моторетки. Лудницата е по-голяма от обикновено и у нас се прокрадва леко притеснение.
След излизане от града живописният  път сред палмите и край Атлантика ни карат да забравим притесненията си.

Скоро, обаче, става ясно защо лудницата е по-голяма. И разбираме, че да тръгнем на път в първия ден след избори за президент, кметове и депутати, не е било съвсем разумна идея...

Цивилизованото поведение е нещо не много познато по тия ширини и начините на протестиране също. 

 На билборда се вижда "новият" стар президент Данило Медина.

А това са протестиращи, недоволни от избора на кмет в града им. Един влачи снимката, а другите удрят с импровизирани метли. На мотори...Под двама, трима, четирима...

Все пак се добираме до нашата цел безпроблемно, което си е истински късмет.

Сосуа

Ето го и него - любимият Атлантик!
Красив и величествен...


 След настаняването  бързаме да отидем на едно наше любимо място на залез слънце.

Сядаме на нашето място и чакаме залеза.
Плая Алисия, Сосуа. Гледките са гарантирани всеки ден. И сме точно навреме.

Изкушавам се да сложа няколко поредни снимки от тази красота. Любимо място, какво да се прави... Качеството на снимките ми не струва, но се надявам да съм пресъздала красотата на това, което съм видяла и почувствала.

 Денят завършва подобаващо с коктейл на залез слънце...

 Следващият ден е отреден за почивка и мили спомени. След като доставяме удоволствие на детето, идва ред на другото любимо място - Кабарете. Място, което ни носи много спомени от първите години на детето ни, от авантюрата с ресторанта, от тинейджърските години на големия син, пълни с приятни и нетолкова приятни емоции, от приятелства и гости...

И ето го Кабарете, такова каквото сме го оставили преди три години. Все така хубаво и някак наше.

Дори охраната на комплекса, в който живяхме каза съвсем естествено "Здравей, Ивелина. Максимо много е пораснал". И се зареждат градинари, работници, служители  /все същите като тогава/ да ни поздравяват и да се радват на Максим. Не са ни забравили. Много мило...

Кайт бийч с неуморните сърфисти, гонещи вятъра

Много са местата, които искаме да погледнем отново  -плая Сосуа с кристалната вода и златния пясък, Ла Мулата- там откъдето почна Доминикана за нас, Натура Кабана, Кабарете бийч и задължителното мохито в Mojito bar Cabarete...

Натура Кабана, вълшебно място

Времето ни е не е много. Оставаме и за следващия път. Тръгваме оттук малко тъжни. И си обещаваме някога отново да се върнем. Завинаги...

Лятно пътуване до Лас Теренас и много емоции

  Полуостров Самана е много красив целогодишно. Най - посещаван е между декември и април, когато идват гърбатите китове в залива, но чарът и необяснимият дух на това място водят много посетители през всички сезони. Лас Теренас е  и наше любимо място. Това лято, заедно с наши близки,  го посетихме за пореден път.

    По време на второто си пътешествие до Испаньола, Христофор Колумб стъпва на полуострова за пръв път и го описва като изключително красиво девствено място. Повече от пет века Самана продължава да очарова посетителите си с неповторимите си пейзажи. Безкрайните пясъчни плажове, изумрудените води на океана, към които се спускат кокосови палми, кристално чистите реки и водопади, чудните палмови хълмове в джунглата, крясъкът на папагалите и шепота на морския бриз...Всичко това е Самана - едно истинско карибско кътче със специална атмосфера, предразполагаща към незабравимо преживяване и нови приключения...

Към Лас Теренас

След кратка спирка в Санто Доминго се насочихме по магистралата към Самана. На два часа път от столицата се намира Лас Теренас - нашата цел. Повишените пътни такси не успяха да развалят настроението.


Още със стъпването на полуострова започнаха да се редят гледка след гледка и се налагаше да спираме за снимки.

Поглед от пътя

 Лас Теренас ни посрещна с моторчетата, звуците на бачата и меренге отвсякъде и френския дух на заселниците там.

  Плажът на Лас Теренас

 След като се настанихме, първата ни работа беше да се окъпем в океана. След дългото пътуване и горещия ден, насладата беше пълна! 

Имахме даже сили да си поиграем със слънцето на залез и се получиха много весели снимки.  

Следващата сутрин тръгнахме да покоряваме Ел Лимон. Смятахме, че сме отработили маршрута за трите пъти, в които сме го качвали, но ... Минахме по различна пътека този път. Мъъъничко по-дълга...

 Кафе

Какао

Затова пък видяхме втори водопад, малко по-малък. Избрахме да стигнем пеша, не на кон, както е обичайно, за да се насладим на гледките и на флората на полуострова. 

Руми и higuero /плод, от който се правят маракаси, съдове и много други вещи/

 Покрай нас се нижеха кафе, какао, папая, ананас и всякакви познати и непознати растения. Една част от компанията изостана и се задоволи с по-кратка разходка, но другата част покори Ел Лимон и направи подобаваща фотосесия.


                                                                                                                                                                

 Най-малкият герой

 Пъргавата ни водачка Мария беше така добра да ни покаже всичко и да ни даде интересна информация за много от растенията, които видяхме по пътя си.

 Имаше и забавни моменти

 Гледка

Сериозните от групата

 Не беше лесно, но си струваше!

  И накрая - Ел Лимон, в цялата си прелест!

     

 

 След като целта беше покорена ни чакаше вкусен обяд и студена бира. Президенте, разбира се...

Вкусно!

След емоциите и горещината хладните води на океана бяха перфектният завършек на деня.

 Ех, живот...

Особено щастлив, разбира се, беше най-малкият от групата.

 И един чудесен залез от Лас Теренас...

Лас Теренас на залез

  Следващият ден беше определен за почивка и плажуване. Мястото беше Плая Морон.

Поредното райско място в Доминикана, на което бяхме само ние ...

 Плая Морон

И отново Плая Морон

  С това нашето пътешествие до полуострова завърши. Приятно уморени и доволни, богати с гледки и емоции, тръгваме от това чудно място. Довиждане, Самана,! Пак ще дойдем!

За повече снимки ТУК

Празници, делници и първа пролет в Доминикана :-)

     Последните месеци бяха изпъстрени с много празници, срещи с нови интересни хора и нови приятелства.
Невероятно, но факт - и доминиканците празнуват първа пролет след зимните месеци.

Моето меченце

В детската градина на детето имахме Пролетен рецитал - истински празник с  официална програма, костюми и мюзикъл за идването на пролетта. Вълнуващо преживяване и първа публична изява на нашия дребосък.

Работният процес

Празнувахме и католическия и православния Великден, и  както винаги боядисвахме яйца и правихме козунаци с безценната помощ на Максим. Козунаците няма да показвам... :-) Важното е, че имаше.

Едно от запомнящите се събития тази година беше гостуването на Андреа Бочели в Алтос де Чавон, Каса де Кампо. 

 Една магична нощ с вълшебен глас, на прекрасно място  и в приятна компания!

Трите грации :-)

  Най-хубавото нещо през изминалите месеци ще си останат чудесните хора, с които се запознахме и приятелствата, които завързахме. Радваме се, че в този момент от живота си имаме възможността да се срещаме с много и много интересни хора, някои от тях вече наши близки приятели.

Краси - най-добър голфър сред покер играчите и най-добър покер играч сред голфърите

 С някои играхме голф, покорихме Ел Лимон, Самана, къпахме се в минерални извори, изпихме мноооого коктейли и изядохме много доминикански пържоли :-)

Една младежка компания, която определено ни липсва

С други ходихме на плаж, пихме бира и ром, катерихме планини, яздихме коне /нали, Билянка? ;-) / и се пускахме по въжета.

Плая Хуанийо с Биляна

                     

                        Имахме невероятна вечер с градинско барбекю в супер компания :-)

Е, готини сте, дума няма!

С някои от вас се видяхме за втори път в разширен състав, надявам се, не за последен. Хей, пак ви чакаме! Ако не дойдете вие, ще дойдем ние! :-)

Капитана и Веси

Две русалки

Ехее, супер спомени и сърдечни поздрави - Докторе, Жорка, Свилене, Мони и Муси и цялата компания, която липсва на снимката/на Чарли специални ;-)/ !

След като активният сезон за сънародници в Доминикана спадна, остава ние да се насладим на спокойната и топла морска вода / необичайни за май 28 градуса/, да полежим по плажовете, да чакаме следващите си гости и да подготвяме нови и нови изненади в Доминикана :-)



                           

Едно незабравимо пътешествие

Използвахме гостуването на наши близки приятели от България, за да осъществим едно отдавна планувано пътешествие в югозападната част на страната по маршрута Санто Доминго - Бараона - Национален парк Харагуа - Лагуна Овиедо - Езеро Енрикийо.

Максим на Плаца Колумб

Независимо, че живеем от няколко години в Доминикана и сме пътешествали многократно из страната, все още не можем да спрем да се удивляваме на богатата природа на острова и всеки път откриваме все нови и нови магнетични кътчета.  Така се случи и при последното ни пътуване - натрупахме нови впечатления и научихме какви тайни пази природата на Доминикана.
 Пътуването ни започна от Баваро. Рано сутринта тръгнахме към столицата. Бързо и комфортно, след два часа път по нова магистрала, стигнахме Санто Доминго. След кратка разходка, пазар на сувенири и бързо кафе се отправихме на запад. По пътя лека полека картината започна да се променя.

Типична картина по пътя

Гъстата тропическа растителност започна да се редува с камениста почва и огромни кактуси. Разнообразният релеф и растителност създават невероятно красиви пейзажи. Като на вълшебен калейдоскоп пред очите ти се редуват бананови плантации, различни видове кактуси и безкрайни цъфтящи поля. Няколко пъти спирахме колата, за да се убедим, че действително сме видели огромни игуани по пътя. Центърът на този регион е и нашата цел за деня - Бараона. Далече от цивилизацията Бараона е малко очарователно крайбрежно градче, идеално място за любителите на еко туризма. В града е развита минната и захарната промишленост. Тук се намира и единствената мина в света за добив на камъка Ларимар.

Терасата на вилата

Много приятна беше изненадата ни когато се настанихме в крайбрежното хотелче, изрбано по интернет. Вълшебно място, гостоприемни хора, вкусна храна, неповторим залез и пълнолуние...

Поглед към вилите откъм морето

 Рано сутринта се отправихме по съставената вечерта програма. Първа цел - лагуна Овиедо. Пътят Бараона-Педерналес /пограничен град с Хаити/ е толкова живописен, че красотата и цветовете на морето трудно могат да се предадат без снимки. Преминава се през малки селца, в които хората основно играят домино и се къпят в многото реки, образуващи естествени водопади край пътя.

Розово фламинго

Полет

Лагуна Овиедо е солено езеро, едно от най-красивите места на Национален парк Харагуа. Три пъти по-солена от морето, водата в езерото е с бледо изумруден оттенък,  който идва от варовикови частици, донесени от течението.  Лагуната е формирана от повече от 24 малки островчета, дом на повече от 130 вида птици - чапли, патици, пеликани, фрегати, както и грациозното розово фламинго. Редките игуани носорог, достигащи повече от 9 килограма също са сред обитателите на лагуната. С лодка се разходихме из мангровите гори  и станахме свидетели на неповторими гледки.

Пристанът на Bahia de Las Aguilas

 След лагуната пътят ни продължаваше в посока един от най-красивите плажове на земята - Заливът на орлите /Bahia de Las Aquilas/. Пътят из парка Харагуа /под егидата на ЮНЕСКО от 1983 г/  се виеше между отвесни скали и кактуси, преминахме през чудната червена пустиня Juancho- Cabo Rojo, спряхме на малък пуст плаж, осеян с огромни черупки от рапани и накрая достигнахме малък пристан, откъдето трябваше да ни вземе лодка и да ни закара до така красивия плаж.

След обичайното пазаране за цената се натоварихме на лодката и тръгнахме. Само след миг онемяхме - девствената природа на Карибите в цялото си великолепие се ширна пред нас! Снежнобял пясък, кристални сини води и пеликани в полет...Забравихме за фотоапаратите и се насладихме на следващите няколко часа плаж...Вечерта във вилата с чаша коктейл в ръка и съзерцавайки луната завършихме този емоционален ден.

Сутринта, след богатата закуска, се отправихме към следващите приключения. На дневен ред беше едно от най-удивителните природни феномени на планетата, свързани с магнитното поле на Земята - Polo Magnetico. Сред хребетите над Бараона има един ограничен участък от пътя, където се случва

По пътя към плажа

нещо, което не се поддава на здравата логика.  Ако на това омагьосано място на пътя оставиш колата си на неутрална скорост и я бутнеш с пръст, тя тръгва сама да изкачва върха, против на всички физични закони. Научно обяснение за този феномен не съществува. Дали е заради странностите на магнитното поле или е оптична измама не е известно. Местните вярват, че мястото е магическо и твърдят, че нощем там гърми и свети, но ние не проверихме...

Плажът

Последната цел на нашето пътуване беше

Ние

соленото езеро Енрикийо - едно от малкото солени езера в света, естествено обиталище на крокодили. Езерото е 44 метра под морското равнище, 35 км дълго и 10 км широко, а пейзажът покрай него по нищо не прилича на Доминикана. За съжаление денят беше горещ и не можахме да видим крокодили /трябвало рано сутрин/, но разходката с лодка из потънали дървета, игуаните, препичащи се покрай брега и птиците, които се вдигаха на ята пред нас ни караха да се чувстваме сякаш сме в във филм.

Езерото Енрикийо

 Крокодилите, костенурките, които се излюпват от април до август, лагуната Кабрал, кафеените планации и още куп атракции, които не успяхме да видим са причината скоро отново да поемем в тази посока.

Още снимки ТУК