Доминикански бит и нрави

      За много хора Доминикана означава остров с вечно лято, плаж, палми и музика. Това е така, но погледнато само от страната на туриста. Често гостите никога не напускат уредените хотели, наслаждавайки се на удобствата им. А там, зад оградата, кипи живот. Там, зад оградата, сред горите, водопадите, колониалните градове, пустинните райони, малките живописни села, там живеят едни дружелюбни и усмихнати хора.
Философията на доминиканския живот е всичко да се върши бавно или изобщо да не се върши. Доминиканците се занимават основно със съзерцание. Най-любимото занимание на всички е удобно да се разположат върху моторите, автомобилите, пред домовете си или местния магазин и да наблюдават как протича животът.

Мото кончо на раздумка

Пристигналите тук трябва да се въоръжат с търпение. Синдромът "маняна" е повсеместен. "Маняна" означава някога, а вдругиден - никога. Много хора биха се подразнили на този мързел, но ако поживееш известно време тук разбираш, че това е начин на живот, че да не бързаш никога, да живееш лесно и да оценяваш простичките неща от живота не е толкова лошо.

Националният театър

Разделението на бедни и богати е драстично тук. Едрият бизнес се държи от няколко фамилии,  потомци на европейските колонизатори и преселници. Богатите хора живеят в палати, пътуват по света, говорят езици, образоват децата си.

Столицата и другите големи градове като Сантяго, Вега, Ла Романа са модерни и цивилизовани места, с кина, театри, концертни зали, стадиони.  

Дом на богати доминиканци

Сантяго

  В провинцията е доста по-различно.
Местните хора живеят в малки дървени къщички, приличащи на гаражи отвън, често боядисани в ярки цветове. Не остъкляват прозорците си, а поставят дървени щори или решетки. На терасата задължително присъства люлеещ се стол, удобен за съзерцаване.
В една къща обикновено живеят две-три поколения. Телевизорът е най-важната мебел в къщата, може легло да нямаш, но телевизор - задължитено. 
Доминиканците обичат децата, имат по много, а често бройката достига до 10-12 деца. На 20 години е възможно и нерядко момичетата да са вече многодетни майки.

Къща в провинцията

Всички живеят задружно и щастливо, общуват помежду си постоянно. Често на обяд или вечеря се събира цялата улица.

Фамилия

 Момичетата се считат за достигнали пълнолетие на 15 години.

Quinceanera

Празникът за влизане в зрелостта се нарича Quinceanera и е много тържествено - тоалети, гости, фотосесии. Празнува се подобно на нашите абитуриентски балове, но много по-пищно. 
Браковете са разрешени  на 15 години за момичетата и на 16 години за момчетата.

  Има три вида бизнес, които винаги ще са успешни в Доминикана - мото сервиз, фризьорски салон и място, продаващо храна /всякаква/. Населението яде от сутрин до вечер. Всичко, свързано с ядене върви - от лелката, продаваща eмпанада, през момче, носещо на главата си питки от царевично брашно, до комедора /място за бързо хранене/.

Продажба на емпанади

Колмадо

Малкият квартален магазин, наречен "colmado" е място, в което можеш да намериш нещата от първа необходимост. Наред с алкохолните напитки се продават плодове, зеленчуци, лекарства, бейзболни шапки, тоалетни принадлежности, пирони и т.н.
Тукашният стандарт за красота са пищните форми, доста пищните. В магазините продават специални подплънки, за недотам надарените представителки на нежния пол.

Типични красавици

Доминиканците обичат и уважават жените. Обръщения от рода на "живот мой", "съкровище", "любов моя", "красавице" са нещо обичайно към всички жени, дори и към некрасивите. Доминиканките са с високо самочувствие, спокойни и уверени, свикнали с мъжко внимание и похвали за себе си. Всяка жена, колкото и скромно да живее, веднъж седмично задължително посещава салон за красота, където изправя косата си и поддържа маникюр и педикюр.
 
Ролките са често средство за изправяне на къдравите коси. Няма нищо необичайно да се излиза така на улицата, до магазина, в градския транспорт, на плажа.

Доминиканците са фенове на лотарията. Има много и различни видове лотарии и няма местен, който да не играе тото. Дори в най-затънтените селца и махалички, далече от цивилизацията, има навес или колиба с надпис "Banca"
/лотария/.
 Основният транспорт е моторът. На него обичайно се возят трима- четирима, а често и повече. Мото кончо е вид такси - мотор, най-евтиният начин на предвижване, но не го препоръчвам за туристи. Друг популярен начин за транспорт е така наречената гуа гуа. Това е малко автобусче, което ако не надвиши три пъти капацитета си, не тръгва.

Местният тото пункт

Автомобилите имат номера само отзад, а отпред спокойно можеш да изпишеш името си...
Хората тук не пушат, пият в събота и неделя алкохол. Местното КАТ работи от 8 - 12 ч. и от 14 -18 часа, от понеделник до събота на обяд. Тогава се съблюдава някакъв ред.
Националното питие е Мама Хуана /местният афродизиак/- лечебна настойка от сухи стъбла и листа /30 вида растения/ с ром, вино и мед. Вкусът е много необичаен и освен в Доминикана, няма къде да опитате това питие.

Мама Хуана

Чай не пият изобщо, но затова пък кафето се лее от сутрин до вечер. Обичай е да се пие в малки 20 - грамови чашки. И с много захар.
Доминиканците са много набожни, дори на флага им е поместена Библията. Всяко изречение започва или завършва с изразите "Ако е казал Господ", "Благодаря на Господ", "О, Господи", "О, Спасителю"...

Честа картина е на автомобил или автобус от градския транспорт да се изпишат религиозни призиви.
Музиката е издигната в култ и играе съществена роля в живота на местните. Тя звучи отвсякъде - от магазина, от сервиза, от училището, от амтомобилите, от бензиностанциите.  Доминикана е родина на бачатата и меренгето. Тук е нормално да пее всеки и на работното си място. Естествено е в супермаркета или банковия офис, служителят срещу вас да запее.
      

 Фиеста

                                                             
  И нещо много важно - в Доминикана няма мрачни лица. Всички са щастливи - всеки ден и всеки час. Колко е хубаво денят ти да започва и свършва с бодро и весело "ОЛА"!

 Усмивки